Народное Движение Узбекистана

Поетът изгнанник Мухаммад Салих: СССР се разпадна, но борбата срещу съветските времена продължава

Поетът изгнанник Мухаммад Салих: СССР се разпадна, но борбата срещу съветските времена продължава
07 Eylül 2014 - 17:16 - Просмотрено 1209 раз.

Във властта остават същите комунисти, управляват страната като диктатори

В Узбекистан щом критикуваш режима, значи критикуваш конституционния ред

Поетите са вечни опозиционери. Тях не ги устройва нито една власт, защото са свободни, казва пред Faktor.bg бащата на демокрацията в Узбекистан

Интервю на Мария Филипова-Хаджи

5Мухаммад Салих е роден през 1949 г. в Хорезм, Узбекистан, завършил е журналистика в Ташкент. През 90-те години беше председател на Съюза на писателите в Узбекистан и депутат по времето на управлението на Горбачов. Основател е на Демократическата партия в Узбекистан. В края на 92-ра година беше кандидат за президент, но тогава Каримов спечели изборите и разгони демократите. През пролетта на 1993 г. М. Салих беше арестуван и затворен в мазето на МВР, но под натиска на международната общественост освободен и поставен под домашен арест. Една нощ негови приятели и съратници го извеждат тайно от Ташкент, отива в Алма Ата, от там – в Баку и остава една седмица при президента на Азърбайджан – Елчибей. По-късно се установява в Турция и започва неговата одисея на изгнаник. Следват преследвания, обвинения от страна на Каримов и хората му, съди го международен съд в Прага, Норвегия му предоставя убежище в Осло… пътят е дълъг. Мухаммад живее вече 20 години в изгнание и не може да се върне в Узбекистан, заради диктатурата на Каримов. В момента пребивава отново в Турция и споделя, че “турските власти се отнасяли лоялно към него”.

Автор е на множество книги и статии, превеждан е на много европейски и азиатски езици.

През последните години е написал и издал четирите си тома “История на пророците “, където пише: “Пророкът е казал: ” Ще дойде ден, когато ще трябва да пазите вярата като жив въглен в ръката си”.

– Г-н Салих, превеждала съм ваши стихове, два пъти съм писала интервю с вас, но това беше преди повече от 20 години. В България знаят, че Мухаммад Салих е създател на Демократическата партия в Узбекистан, политик и поет. Кой е Мухаммад Салих днес? Как живеете 20 години извън родината ? С какво се занимавате?

– Аз продължавам да участвам в политиката. Някога ние се борехме за свободата на своята родина от комунистите по време на съветските времена. Представете си, тази борба все още продължава, въпреки факта, че съветската държава отдавна се е разпаднала, и Узбекистан е независима държава. Това е така, защото във властта остават същите комунисти и те продължават да управляват страната като диктатори, дори по-строги от съветския режим . Аз съм ръководител на опозиционната партия на „Ерк” („Свобода”) и Народно Движение Узбекистан ( НДУ ) и прекарвам по-голямата част от времето си в писание на статии, литературни текстове, и др. Живея в Европа, повече в Турция. Често сменям адресите си заради моята безопасност.

– Средна Азия е прародина на българите, ние сме свързани духовно с тази земя и имаме добри чувства към народите там. Кажете на българските читатели: какво се случва на този етап в Узбекистан ?

– Узбекският диктатор Ислам Каримов държи управлението на страната в продължение на 25 години и за този четвърт век държавен терор, хиляди хора са загинали от ръцете на палачите на режима заради техните политически убеждения и вярата им, хиляди са заключени в лагерите на смъртта какъвто е “Жаслик” и са измъчвани.

„Жаслик” е най-страшният затвор в Каракалпакстан, Северозападен Узбекистан, официално известен под кодовото име UYa 64/71 и се намира в бивша съветска военна база, създаден през 1999 година. Достъпът до него е възможен само чрез железопътен транспорт.

Amnesty International наскоро назова броят на политическите затворници: 8000 души ! Това е само върхът на айсберга, а в действителност има два пъти повече. Поради икономическата разруха и политически терор са напуснали страната около 7 милиона души, които се използват като евтина работна ръка предимно в Русия. В резултат на това, заводите и фабриките са лишени от специалисти, производството пада, расте корупцията, кражби, рушвети. Наблюдава се пълен безпорядък в нарушаването на законността. Обикновените хора не вярват на държавата и не очакват правосъдие при решаване на проблемите си. В дълбините на обществото съзрява бунт .

– В узбекската преса се споменава, че настоящият узбекски президент Ислам Каримов, който управлява вече четвърт век, е получил сърдечен пристъп. Какви са вашите предположения – дали ще се смени системата на управление при евентуалното му оттегляне от властта поради болест или смърт? Кой може да бъде неговият наследник: вицепремиерът Рустам Азимов, или дъщерята на Каримов – Гулнара? Какво ще се случи в международен план, ако опозицията успее да вземе властта ?

– Винаги съм казвал, че егоизмът на Каримов не му е позволявал да вярва дори на собствените си деца. Много не бяха съгласни с позицията ми, но всеки по своему гадаеше: кого ще посочи за свой наследник узбекският диктатор? И често посочваха същите имена: Рустам Азимов и Гулнара Каримова. Въпреки това, на 15 май, на международна конференция в Самарканд, Каримов говори пред учени и дипломати и заяви: “Аз съм бил критикуван за дълъг мандат на управление, критикуват ме, но аз ще остана още. Искам да продължа да работя. Какво лошо има в това?”

Той ръководи Узбекистан от 1989 г. насам (когато е назначен за първи секретар на Комунистическата партия на узбекски ССР ) . За президент беше “избран” през 1991 г.

(А след няколко години проведоха референдум за удължаване на мандата му до 2000 г. и 2007 година.) A Конституцията на Узбекистан забранява едно и също лице да заема президентски пост повече от два последователни мандата. Независимо от това, Каримов беше преизбран за трети и четвърти път. С последните си изявления Каримов убеди народа, че режимът няма да се промени, докато той жив. Както много пъти съм казвал, ние за тази истина говорим в продължение на много години, но тя вече звучи от устата на самия диктатор. Това означава, че Диктаторът трябва да се смени само със сила, революция, или други радикални методи. За народа не остана друг избор.

Най-подходящата фигура за Америка това е Рустам Азимов. Но за Путин той не е удобен и Кремъл се надяваше на Мирзияев, но напоследък неговите позиции отслабнаха.

– Имате ли възможност да следите новото опозиционно движение в Узбекистан и каква е неговата цел? Възможно ли е да съществува свободно това опозиционно движение в Узбекистан, тъй като е известно, че от началото на 90-те години, всички опозиционни лидери живеят в чужбина? Свободно ли съществува демократическата партия “Ерк”, която вие създадохте през 80-те и кой я оглавява там?

– Разбира се, нашето движение и партията действат в страната. Ние, нейните някогашни лидери следим и ръководим отвън. В Узбекистан моя милост се представлява от генералния секретар на „Ерк” професор Атаназар Ариф. И със всички организационни работи на партията в страната се занимава той. Аз координирам политическото ръководство. Узбекските власти ме осъдиха задочно (за нарушаване на Конституцията) на 15,5 години затвор със строг режим, затова не мога да отида в Узбекистан. Според Каримов, щом критикувам режима, значи критикувам конституционния ред. Това е морала на диктаторския режим.

– Някога вие ми казахте: “Поетите са вечни опозиционери. Тях не ги устройва нито една власт, защото са свободни.” Кажете ми: как се справяте да живеете между тези брегове: Поезия и Политика? Не ви ли е трудно да плавате ту към единия, ту към другия бряг? И кой от двата бряга ви тегли повече?

– Политиката е най-егоистичния път. Тя не оставя място за други занимания и избутва около себе си другите „плавателни съдове”, включително и Поезията. Във всеки случай, при мен, на този етап е така. Вярно е, че аз все още пиша поезия понякога, но такива моменти са много редки. В този смисъл аз вече не съм поет-опозиционер, а опозиционер, който понякога живее като поет. Докато моят народ живее в робство, аз не мога да се затворя в една кула от слонова кост.

– Известно е, че всеки нормален човек обича родината си. Замисляте ли се понякога, че Каримов обича страната си точно толкова, колкото и вие? И ако двамата обичате родината си еднакво, тогава защо се мразите един друг? Какво искате да поделите?

– През 1991 г. аз бях кандидат за президент във вече независим Узбекистан. Това бяха за мен първите и последни избори в моята страна. Тогава Каримов “спечели” с помощта на нечестни средства държавния апарат и тотално фалшифициране в преброяването на гласовете. Републиканското радио първо обяви броят на гласовете подадени за мен като 33%. Каримов беше в шок . Той веднага е уволнил от работа завеждащият отдел „Информация и радио”, като в новия анонс се обяви друг резултат и цифрата за мен се сведе до 15%, а след един ден ги намалиха даже до 12.7 %. Така записаха в историята: на първите избори за президент на Узбекистан Ислам Каримов получи 86%, а неговият съперник 12,7%. След 18 дни от изборите, моите поддръжници, най-вече студентите, излязоха на демонстрация и протестираха срещу фалшифицирането на изборите. Тогава бяха убити двама студенти и ранени десетки хора.

Аз бях тогава депутат и предупредих от трибуната на Парламента за приближаващата диктатура и за да се предотврати, призовах опозиция да се обедини. Под покрива на партия „Ерк” ние създадохме „Демократически форум на Узбекистан “, който включваше няколко обществени организации и много известни хора от страната. Уплашен от това консолидиране Каримов ми предложи да се присъединя към правителството и в замяна на това да се разпусне „Демократическия форум”.

Но аз не приех предложението му, защото приемането на това предложение би било предателство към моите съратници, които са се посветили на борбата за истинска свобода. След това Каримов започна открити репресии срещу нашите структури, и лидерите на нашите организации. Закри издаването на нашите вестници и откри наказателни дела срещу нас. На 2 юли 1992 г. аз подадох оставка от депутатството си в знак на протест срещу преследването. Бях обвинен за създаване на структура за паралелна власт и опит за сваляне на правителството. От края на 1992 г. до април 1993 г., аз всъщност бях в домашен арест. В началото на април, !993 г. ме арестуваха и бях хвърлен в мазето на министерство на вътрешните работи, но няколко дни по-късно ме освободиха под натиска на световната общественост. След това, по настояване на приятели и решението на партията, аз тайно напуснах страната. Така започна моята живот в изгнание. Сега сами можете да отсъдите: кой как обича Родината ни.

– Спомням си, че когато създадохте Демократическата партия, тя беше наречена “Бирлик” („Единство”). След това от нея се отцепи „Ерк”. Причината за разделянето беше, че една част от членовете бяха за въоръжена борба, а вие искахте да установите демокрацията по мирен път. Въпреки това, в едно интервю казахте: “Мирен начин за свалянето на режима на Каримов няма и това е факт. Но въпреки това, ние продължаваме нашата работа по мирен път”. Как да се разбират думите ви, че „няма мирен път, но продължавате борбата с мирни средства”?

– Аз лично смятам, че мирен път за сваляне режима на Каримов няма, но за да се поеме по друг път, трябва и други хора да стигнат до същото заключение. Явно, че не е дошъл момент за обща мобилизация. Но този час, не е далеч, когато хората ще се обединят около общата идея.

– Какви са вариантите за смяна на управлението, ако по някакъв начин Каримов внезапно си отиде?

– Ако Каримов внезапно си отиде, то така наречените „политически инвестиции” които бяха вложени в него особено от страна на Америка, ще рухнат моментално. Тогава ще се наложи да се смени международната стратегия и тактика на Узбекистан, та дори и на цяла Средна Азия. Понеже всички процеси в страната са свързани не с някаква си политическа група, а точно с неговото име. По тази причина има много личности, които се страхуват от това. И не защото обичат Каримов, а защото: всичко, което е свързано с Афганистан и с плановете на САЩ за близките пет години, ще се стовари на главата на Белия дом. А ако Америка е неспокойна, неспокоен е целият свят, в това число и Русия. Да, Русия, вероятно, също си има своите планове по повод на това – до колко Каримов е верен на Белия дом, до колко е постоянен в настоящото си приятелство с Обама или администрацията на САЩ. Каримов е потребен и на Русия, затова Путин може да се прегръща и целува с него дори и да го ненавижда.

Ислам Каримов – това е „човекът-режим”. Такова единовластие няма никъде по света! Няма такова даже и в тоталитарните държави от арабския свят.

Аз мисля, че ако Каримов умре, то тази борба между клановете и финансово-политическите групировки в Узбекистан (която вече е налице), ще вземе своя апогей и някой представител на тези кланове ще издигне своята кандидатура.

Днес практически съществуват само два клана: Ташкентски и Самаркандски. Кланът на Фергана е значително слаб и той ще се присъедини към Ташкентския. Един от тях ще вземе предимство във вътрешната борба, а може предварително да се договорят.

Може да има и други сценарии на развитие – на улицата може да излезе народа, както това стана в някои арабски страни.

И третият вариант, който е най-малко вероятен, но е най-спокоен: изведнъж някоя влиятелна личност от тези кланове да излезе с предложение за демократизация и да каже: хайде да поканим опозицията и да спрем вътрешната вражда между групите. Това е „нежния преход” на който ние се надяваме.

Узбекската опозиция се подготвя за всички възможни варианти.

Моята единствена цел и мечта е – да видя узбекския народ щастлив и свободен от тиранията, да мисли свободно и да говори без страх. Вярвам, че това все някога ще стане, защото моят народ е упорит и безкомпромисен.

– Наблюдавате ли живота в България , какво е отношението ви към българите и какво искате да им кажете?

– Според историята – прабългарите и тюрките са родствени народи и разбира се моето отношение и чувствата ми към българите са изключително топли, повече от приятелски. Не мога да съм безчувствен, когато гледам, че българският народ тези дни преживява трагедия от наводненията и страдам по моему. Но ако българите си спомнят как преди години не са имали свободата да изразяват всичко, което мислят и са били преследвани, живели са в страх, то сега моят народ е на това положение. Аз съм бил само веднъж в България, когато бях изгонен от Турция по искане на властите в Узбекистан – ноември 1997 г. Заедно със съпругата ми ни отправиха с един самолет точно в София и ние се озовахме в тих и спокоен град . Там живяхме в продължение на около десет дни и се радвахме на красотата на българската столица. Надявам се да посетя България в по-спокойно време за мен, за да се насладя на нейните красоти. Българите са прекрасни хора и аз им пожелавам мир и благоденствие, защото го заслужават.

Стихове от Мухаммад Солих в превод на Мария Филипова-Хаджи

ЧАРОДЕЙСТВО

“Долу злото!” – извикахме ние

и злото бързо изчезна.

“Да живее свободата!” – извикахме ние

и свободата оживя.

“Долу богаташите!” – извикахме ние

и богатите изчезнаха.

“Да живеят бедните!” – извикахме ние

и бедните живеят!

—————————————————————–

НОЩНИ ПОЖЕЛАНИЯ ОТ С.М.

Желая в тази нощ, мадам

два ангела съня ви да споходят!

Два дълги, теснички кошмара вам

в стаята ви посред нощ да бродят.

И вместо мен, на масата омаян

да скочи ангел вероломен,

безцеремонно пиейки си чаят,

да шепне тихо стих подобен:

“Защо обиди днес С.М.?

и хубостта ти в злоба се превърна?

С.М. не е обикновен,

със същото не може ти отвърна.

Пази го ти и мъжката му чест!

С.М. ще се изплаши – и навеки

не забравяй: името му днес

стои в секретните ни картотеки!”

Источник: faktor.bg

Etiketler :
Оставьте комментарий

 BU HABER HAKKINDA YAPILAN YORUMLAR

( 1 Yorum )

  • Qasaskor ;

    Bulg’or tilida yozilganmi deyman.Iltimos sizlardan o’zbek tili(O’XHi)dagi saytda ham o’zbek tiliga o’girib chiqarsalaringiz….

    14.09.2014 13:26
Последние новости
Похожие статьи